Анелия Раленкова, Европейско първенство 1984, топка

Анелия Раленкова, Световно първенство 1983, топка

Анелия Раленкова, Световно първенство 1983, обръч

Анелия Раленкова, 1983 RSG Worlds – бухалки

Анелия Раленкова, 1983 RSG Worlds – лента

Краси Аврамов ме завлече с 15 000 долара

Анелия Раленкова пред Информационна агенция Блиц – Мениджърката на Краси Аврамов ме завлече с 15 000 долара – интервю на Еми Мариянска

Умряха и двамата ми родители – в България минах през ада. Тези дни се разрази нов скандал с Човека-глас Красимир Аврамов. Бившата световна шампионка по художествена гимнастика Анелия Раленкова огласи, че той и американската му мениджърка и продуцент Ирена Александрова й дължат 15 000 долара. Сумата била дадена назаем през 2005-та година, малко преди концерта на певеца в прочутия “Кодак тиътър” в Лос Анджелис. Репортер на “ШОУ” потърси страните в паричния спор.

- Г-жо Раленкова, Красимир Аврамов пусна обръщение към медиите, в което заявява, че вашите обвинения са нелепи и абсурдни – че той лично не е получавал от вас никакви пари и че е готов да се срещнете в съда. Имате ли документ за превода на парите?
- Трябва да има такъв документ, но трябва да се поиска от банката в Щатите.

- На кого преведохте парите – на фирма “Мегамогула – Ирена Александрова”, или по някаква лична сметка на мениджърката?
- Това не помня – дали не беше по номера на някаква лична сметка. Въпросът е, че тя ми каза, че са в затруднено положение за концерта и ако мога, да им заема парите за 3 дни. Аз й казах: ”Нека да са пет, но знаеш, че парите ми трябват – трябва да ги имам в срок!” Оттогава минаха три години. Веднъж помолих Илияна Раева да се обади на Ирена. И тя й каза: “Как може така?! Знаеш през какво е минала Ани – сама си отгледа детето, 18 години се бори за школата си!..” – тя знае с каква борба съм живяла в Америка. Там животът е друг. А с Ирена сме приятелки от 20 години. Като й се обадих сега последно, тя прехвърля топката. Както и той.

- Как точно “прехвърли топката” Красимир Аврамов?
- Аз бях в един спа-хотел в “Драгалевци” – “Царско село”. Възстановявах се там с процедури. И разбирам от един приятел-журналист – Еди, че Красимир ще пее същата вечер на някакво частно парти. Помолих Еди да отиде да го пита познава ли ме коя съм и кога ще си оправим сметките. Красимир отговорил: ”Не разбирам за какво ми говорите!..” Тогава на мен ми кипна и отидох при него ядосана. На въпроса ми как така не знае за какво става въпрос, той ми отговори: ”Анелия, ти на мен пари давала ли си ми?!”

- Наистина защо обвинявате за невръщането на заема лично Красимир Аврамов, при положение че превеждате парите на Александрова?
- Ами защото тя ги поиска за негов концерт. Те работят двамата.

- Но тя е продуцент – продуцентите преливат пари в различни свои проекти. Изпълнителят по принцип е продукт – грубо казано “стока”, която мениджърът продава…
- Така е, но той не може да не знае – тя ги поиска за негов концерт. Каза, че са в затруднено положение.

- Възможно ли е Ирена да е приела парите като спонсорство?
- Не, това беше заем. Десетки пъти съм й се обаждала да ми ги върне.

- Психологически погледнато, не смятате ли, че Аврамов се е почувствал злепоставен от вас в публична среда онази вечер? А той и бездруго е нападан в момента в България…
- Нищо не зная. Аз от четири месеца не съм излизала.
Гледах баща си, който почина на 8-и март. На 12-ти миналия месец му беше погребението. Той имаше четири инсулта, петият го довърши. Преди това – акане, пишкане, бърсане, памперси – минах през всякакви ужаси. През ада минах. За няколко месеца – две погребения. Първо майка ми. Заради нея пристигнах след 20 години отсъствие от България. На 5-ти декември я погребахме. Роднините ми, които бяха организирали погребението й, ми поискаха 6000 долара. Като отидох да тегля от кредитната си карта, разбрах че не мога, понеже не съм съобщила в банката си в Америка, че ще бъда в Европа. Изпаднах в страшно унизително положение – пълна липса на пари. Трябваше да търся пари от приятели. При положение, че на мене ми дължат!..В Америка пък са разбили къщата ми…От две години живея в Палм бийч, Флорида.

- Роднините ви са ви поискали 6000 долара за погребение в България?! Не е ли голяма тази сума?
- Ами, толкова ми поискаха. Това е една друга тема, която не желая да обсъждам. Отново си припомних защо се махнах от България!..

- Имате ли още школа в САЩ?
- Не.

- А синът ви на колко години е?
- На 4-ти юли ще стане на 21.

- Следва, или работи?
- Работи като филмов монтажист в една фирма – “Тв продъкшън”.

Цялото интерво и отговорите на Красимир Аврамов в Информационна агенция БЛИЦ

Анелия Раленкова: Подготвях се на инвалидната количка

Анелия Раленкова пред  Информационна агенция “КРОСС” – ” Подготвях се на инвалидната количка”

За повече от двадесет години Анелия Раленкова се е връщала в България четири пъти за по няколко дни. Наскоро съдбата я разделя завинаги с двамата й родители: Стоян и Мария. Трагедията я кара за първи път да се спре, да помисли за себе си. Решила е да остане в родината поне няколко месеца. Има нещо пропуснато, което трябва да навакса. Чувства се малко виновна. Все още не е отишла до залата за художествена гимнастика на “Герена”. Там откъдето започна. Скоро ще го направи. Ще се види и с Нешка Робева. Ще се прегърнат. Ще обиколи България. Иска отново да види страната си.Анелия Раленкова, Златното момиче, голямата шампионка, знае, че точно сега затваря една страница от живота си и отваря нова. Не знае какво още има в нея. България или САЩ – няма съмнение, че там вече е написано.

Как попаднахте в залата по художествена гимнастика?

Моята първа братовчедка Виолета Еленска беше световен шампион с ансамбъла. Баща ми Стоян бе най-страстният почитател на този спорт. Гледаше всичките състезания. Бях седемгодишна, когато ме заведе при първата ми треньорка Златка Бончева. Това, което можех да правя без никакви тренировки, бяха всички възможни шпагати. Златка ни предаде на Нешка Робева. Тя харесала ръцете ми. 4-5 години по-късно нещата вече станаха далеч по-сериозни. Влязох в националния отбор. Тренировките ставаха все по-тежки, но на мен ми беше интересно и приятно. Тогава още не се говореше за титли и медали, но работехме много. Бяхме изключително дисциплинирани, съчетанията ни бяха невероятна сплав от движение и музика.

Какви бяха амбициите ви по това време?

Бях резерва. Класирах се винаги в тройката, бях в националния отбор, но не ме допускаха до големите състезания. Разбира се, това ме потискаше. Работил си цяла година и не заминаваш с отбора.

Кога се появихте на световния килим?

Бях на осемнадесет години. На световното в Мюнхен дебютирах и станах шампион в многобоя. Там толкова не ни познаваха, че не можеха да намерят химна. Съпругът на Нешка Робева се обадил на татко и му казал: Имате световен шампион. Той не повярвал. Хукнал да търси майка ми Мария, която простирала на двора. Спрял се пред нея, но не може да каже една дума. Заеква и се мъчи. Веднага извикали Бърза помощ.

В този момент на най-високата стълбица в Мюнхен и на вас не беше ли ви необходима бърза помощ?

Не, тогава дори не се развълнувах толкова. Приех нещата някак си по детски. Просто изиграх всичко без грешка, станах световен шампион и ми дадоха медал. Толкова.

Помните ли загубите?

На една световна купа в Югославия не приличах на себе си. Обръчът ми хвърчеше във всички посоки, падна на съдийската маса. Казах си: Нищо, и това се случва. Загубата ми помогна да се освободя от напрежението. Най-много обаче ме радваха не победите, а случаите, когато публиката става на крака,
протестира и принуждава съдиите да коригират оценките ни нагоре. Това е ставало много пъти.

Помните ли последното си състезание?

Да, беше през 1984 година. Имах тежка травма, парализа на десния крак. Движех се с инвалидна количка. Лекарите казваха, че трябва да спра, за да не остана неподвижна за цял живот. Край на спорта. Но точно тогава имахме подготвена невероятна програма. Тя беше най-голямата тайна в държавата. Основните ни конкуренти – рускините, не трябваше да научат нищо за нея. Никой не беше я виждал. Казах си, че не мога да свърша кариерата си, без да съм показала това. Четири месеца се готвих едва ли не в количката. Отидох във Виена и победих. Бях на 21 години.

И на върха на славата?

Така е, но това повече ме притесняваше, отколкото ме радваше. Установявах, че хора които не са ме забелязвали, когато бях резерва или губех, изведнъж започнаха да ми обръщат страхотно внимание. Намирах в това нещо лицемерно. Бях мнителна. Страхувах се, че момчетата ме ухажват не заради мен самата, а заради славата ми. Исках да избягам от всичко това. Бях уморена. Колкото и да е странно, на 21 години мислех само за почивка.

Защо избрахте философията?

Бях дълго време в спорта. Исках да се занимавам с нещо коренно различно, да погледна света с други очи.

Как виждахте бъдещето си? Като научен работник, преподавател, философията дава такива възможности.

Не, нямах такива планове. Всъщност нищо не знаех. Бях сигурна обаче само в едно: че ще напусна България и че ще живея в Щатите.

Материалът в агенция “КРОСС”

Сънувах как падат кулите в Ню Йорк

Анелия Раленкова пред вестник 24 часа – Петък, 11-ти Септември 2009, автор: Гeорги Банов

Анелия Раленкова е родена на 25 декември 1963 година. Едно от златните момичета на българската художествена гимнастика. 2 пъти световна и 2 пъти европейска шампионка. Остава в историята с невероятната си воля, като е изкарвала 10-ка при последното си излизане на килима, и то при положение че друга оценка не лишава от първото място. След 1989 година живее в САЩ, където имаше собствена школа. Завърна се в България през декември и сега участва във VIP Dance по Нова тв.

- Анелия, как се почувства отново пред Нешка Робева? Нямаше ли някакво стъписване или връщане в зоната на здрача?

- Напротив. Много се зарадвах, когато я видях. Просто са минали 20 години. Това, че се е отнасяла толкова строго с нас, когато сме били малки, вече е забравено. Плюс това съм сигурна, че по-подходящ човек от нея за жури няма. Тя е безкрайно точна и няма да вдигне по-висока оценка дори на детето си, ако не я заслужи.

- Толкова ли беше строга?

- Беше достатъчно строга и малко отгоре. Но дисциплината бе това, което ни създаде като личности. И мен, и останалите.

- Само дисциплината ли?

- Не. И невероятното съчетание между състезател и треньор. Това сега не се получава в нашия спорт. Така се получи и с мен в САЩ. Там пък е съвсем друг манталитет, култура и възприятие на нещата. Нешка Робева е невероятно креативен човек. Умее да създава личности.

- Кой те покани в шоуто?

- Ники Николов ми се обади и веднага се съгласих. На мен още от Америка подобни формати са ми любимите. Дори смятах да участвам там. Но така се стекоха обстоятелствата, че участвам тук и не съжалявам въобще.

- Как се чувстваш отново на килима и под светлината на прожекторите?

- Малко ми е тежко от тренировките, все пак от 25 години не съм тренирала така. Но ще се справя. Пък и отборът ни е прекалено добър. С Ники Сотиров сме ветераните, но добре се справяме. Малко ми беше странно, когато Ети ми призна, че се е учила от мен. А Наско Месечков е втората Нешка Робева. Направо ни съсипва. Има химия между нас. Смеем се доста. А това зарежда хората. Залог е за успех.

- Как изкара последните 20 години?

- В Америка. Заминах по покана на тяхната федерация. Бяхме 5 треньорки и за година трябваше да обходя 35 града, за да поставя основите на художествената гимнастика. Направихмеим цялата система. След това се установих в Сиатъл и направих школа там. Изкарах невероятни 15 години, от които съм много доволна. Но след това се преместих във Флорида.

- Защо?

- Исках да съм по-близо до България. Мама и татко вече остаряваха. Синът ми пък ставаше тийнейджър. А обичам тамошния климат. Там е вечно лято. Единствено проблем са ураганите. Когато ударят, става страшно.

- Колко успя да преживееш?

- Три. Най-неприятен бе обаче Ендрю. Когато удари, бе невероятно страшно. По три дни нямахме ток. Съседната къща, която бе на 10 метра от моята, изчезна. Това са ужасяващи неща. Но не ми е било писано да стане нещо с мен в ураган.

- Значи вярваш в съдбата?

- Вярвам. Аз например съм обиколила цял свят. Не съм слизала от самолета. Никога не ме е било страх. На 13 години обаче отказах да отида на едно състезание. Рев, рев. Не искам и това е. И се принудиха мен и едно друго момиче да ни пратят на друг турнир, доста по-слаб. А самолетът се разби във Врачанския Балкан. Загинаха всички. Жулиета Шишманова, хореографите, мои съотборнички.

10 дни преди атентатите в Ню Йорк пък сънувах странен сън. Със сина ми сме в океана на една лодка, но без гребла. И го питам защо сме тук? Нали се преместихме във Флорида. Сега как ще се приберем. А той ми казва, че ще гребем с ръце до дома. И гребем, а аз се обръщам и гледам как падат сградите в Ню Йорк. А никога не съм била там за дълго.

Синът ми по това време трябваше да се прибере. Но го задържаха в България. Сменяли паспортите и няма как да тръгне. Мама ми звъни, а аз на Илианчето Раева. Искат родителят да е в София. Как да се прибера? Но се оправиха нещата и влизам в офиса и мама ми звъни, за да ми каже, че Владо вече лети. През Франкфурт. А зад мен на телевизора предават атентатите. Изтръпнах. Казах си, че ако има втора вълна, ще е от международните полети. А Франкфурт е основна дестинация. Когато кацнах, го галех по ръката и не можех да повярвам, че е добре. Аз съм и майка, и баща. Отгледах го сама. Тези дни не искам да се връщат. Беше ужасно.

- Това означава, че светът се променя.

- Да, и не го разбирам. Не ми харесва по този начин. Ние бяхме някакво друго поколение. Сегашните не ги разбирам. Дори и приятелите на Владо. На тях всичко им е в компютъра. Цялата информация. Ние бяхме други. Имахме кумири, стремяхме се да постигнем нещо. В България нещата не са се променили много, докато в САЩ вече нищо не разбирам. А ние сме свикнали всичко да постигаме с работа. С тропане на вратата. Но и лесно се учим да се променяме. Докато за младите това е доста трудно.

- С какво се занимава синът ти?

- Монтира филми. Иначе страстта му е скейтбордът. Луда глава. Затварят магистралата и карат по нея.

- Трудно ли проби в САЩ?

- Трудно беше в началото. Докато свикна. Едни родители идват и ми казват, че ще наричам дъщеря им принцеса. Други ми водят една, която е 3 пъти по-едра от мен. И аз им казвам да я запишат на джудо или гюле. А те се заканиха да ме съдят. В затвора да ме вкарват. След като ми плащали, трябва да я тренирам. И разбрах какво е това художествена гимнастика за удоволствие. Но след това прозрях, че всъщност така е по-добре. След като децата са далеч от улицата и наркотиците, значи могат да тренират за удоволствие. А спортът ни дава много. И красива фигура и чувство за музика.

- Но там уважават спорта доста.

- Но не и художествената гимнастика. Винаги сме били в ъгъла на баскетболистите. Спомням си, че нямахме зала. А тренирах 150 деца. И кметът на Сиатъл трябваше да ме награди като един от лидерите на обществото. И вкарах всички в кметството. Захвърчаха ленти, топки. И аз натиснах за зала. Веднага ни дадоха 700 000 долара и невероятно място. Баскетболистите трябваше да се съобразяват с нас.

- Твои състезателки пробиха ли до големия спорт?

- Имах две частни ученички от Ню Йорк. Едната дори се класира за олимпиада, но се загаджи и се отказа. Това може би бе първият ми сблъсък с техния манталитет. С другия начин на мислене. За мен олимпиадата бе нещо невероятно – мечта, всичко. Нали бойкотирахме Лос Анджелис и след това спечелих европейското и се отказах. А това хлапе отиваше на олимпиада и просто каза – край.

- А с какво се занимаваше във Флорида?

- С брокерство на недвижими имоти. Завърших курсове и започнах работа. Но аз бях от този тип, който прави връзката с банката. Нали знаете, че едните показват къщите, а другите осигуряват финансирането.

- Защо се върна в България?

- По лош повод. Първо мама изпадна в кома и си отиде за 4 дни. А тя се грижеше за татко, който бе с 4 инсулта. И се прибрах да го гледам, но след това и той си отиде. И така се прибрах и докато се оправя, получих покана за шоуто.

- Свикваш ли вече с живота?

- Трудно. Шокът бе невероятен. Зима, а аз съм свикнала на вечно лято. Спях с по три вълнени чорапа, все едно отивах на ски. Навън дупки по улиците, прах. А аз прах не мога да търпя дори у дома. Но за мой късмет точно по това време се върнаха доста приятели от чужбина и животът тръгна. Диляна се прибра от Нова Зеландия, друга от Франция. А тук още е купон. Друг начин на живот. Приятелите ме спасиха и съм им много благодарна.

- Следиш ли политиката и живота в България?

- Не. Просто не ме интересуват. Знам, че другите ги вълнува, но мен не. Дори когато се върнах, получих покана да участвам в шоуто на Азис. Честно да си призная, първите ми думи бяха: А кой е Азис? Доста ми се смяха, но това е факт. Мен ме интересува единствено семейството и приятелите.

- А би ли направила собствена школа сега?

- За шоу винаги. Ръцете ме сърбят за нещо такова. Но не за гимнастика. За високо спортно майсторство, както се казваше. Но първо искам да опозная родината си. Преди какво съм правила – от залата обратно у дома, Варна и Белмекен. Сега преоткривам България. Бях на морето. Там е фантастично. Свети Влас е Палм Бийч, само че без палмите. Искам да огледам всяко кътче от родината. И след това сигурно ще се върна в САЩ. Когато отидох, ми казаха, че няма толкова хора, защото било криза.А на мен ми се струваше, че съм в зоологическа градина. Толкова хора не бях виждала. Свикнала съм пред мен да е океанът и да съм сама господарка на плажа.

- Какво стана с дълга на Красимир Аврамов?

- Нищо. Изгорях, защото прекалено много му се доверих. 15 бона в зелено, както се казва на жаргон. Сега телефоните не отговарят, всички са се покрили. А тези пари съм ги изкарала с труд. Но това ми е била ориста сигурно. Опитвам се да го забравя. Положителното в живота е повече, отколкото подобни разочарования.

Интервюто в 24 часа